WELCOME TO MY DREAMS

събота, 18 октомври 2008 г.




Petia Dubarova
TIME
Ticking away the moments that make
Up a dull day
You fritter and waste the hours
In an off hand way

Kicking around on a piece of ground
In your home town
Waiting for someone or something
To show you the way

Tired of lying in the sunshine
Staying home to watch the rain
You are young and life is long
And there is time to kill today

And then one day you find ten
Years have got behind you
No one told you when to run,
You missed the starting gun

And you run and you run to catch up
With the sun, but it's sinking
And racing around to come up
Behind you again

The sun is the same in the
Relative way, but you're older
Shorter of breath and one day
Closer to death

Every year is getting shorter, never
Seem to find the time
Plans that either come to naught or
Half a page of scribbled lines

Hanging on in quiet desperation
Is the English way
The time is gone the song is over
Thought I'd something more to say.
ВРЕМЕ
Текат минути, часове и дни
В безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
Ти блъскаш свойте мисли посивели.
И чакаш някого. Но идва ден,
Когато по пътеки осветени,
От блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени
Ще спреш за миг внезапно покосен
От мисъл: Младостта е изживяна
И как ли ще признаеш ужасен
Пред себе си, че тя е пропиляна.
И истински все още неживял,
Денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
Със трескави ръце и ужас леден.
Към слънцето с пресъхнали очи,
Съсипан, прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи
И нищо ново няма да намериш,
Защото си съвсем обикновен човек
На средна възраст. Много скоро
Е може би и онзи страшен ден,
Когато смърт очите ще затвори.
Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
Загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
Ще търсиш, но във тебе като рана
Ще пари мисълта, че две неща
Не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
И времето назад да върнеш!
Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
Дотука спира моята следа,
А имах толкова много да ви кажа.
Петя Дубарова


Надежда

Ако можех да имам едно
магазинче със две полички ,
бих продавал ... познайте какво ?
- Надежда ! Надежда за всички .

"Купете ! С отстъпка за вас !
Всеки трябва надежда да има ! "
И на всеки бих давал аз ,
колкото трябва за трима.

А на тоз , който няма пари
и само отвънка поглежда ,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.

Джани Родари

петък, 17 октомври 2008 г.

by Vili

Dear God...
View SlideShare presentation or Upload your own. (tags: children vili48)








































понеделник, 6 октомври 2008 г.

by Vili48

Street Women_Hristo Smirnenski
View SlideShare presentation or Upload your own. (tags: picture life)



Петър Караангов
Дървета

Раснат светли дървета
в утринните зари,
вдигат се те към небето,
весели и добри.

Зелените им огнища
греят в тихия град.
Завиждам им,
че не знаят нищо
за големия листопад.


Peter Karaangov
Trees

Trees grow brilliantly high
in the radiance of morning,
they ascend into the sky,
museful and fine, dreamily.

Their greenish hearths
in the quiet town glow.
I envy them, these trees,
for they nothing know
of the great fall of the leaves.

събота, 4 октомври 2008 г.



Цената на доверието

Така съм създадена,
Че предпочитам
Да се усмихна, вместо да се намръщя,
Да погаля — вместо да ударя,
Да повярвам — щом ме погледнат в очите.

Много пъти са ме лъгали.
Дори най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали
С думи са ме оплитали —
И пак ме гледаха в очите.

Може още сто пъти да ме излъжат.
Нека.
Едно не искам: заради стоте измами
Веднъж да не повярвам само
На очите, които наистина
Са били искрени.
Станка Пенчева


Thus I am created
that I prefer
to smile instead of to frown
to caress - instead of to hit
to believe - when our eyes meet.
I have trusted and been deceived.
Even the dearest, the closest ones
Have trampled on my love
With dirty feet
With words they have lured me into sin -
and again they were looking in the eyes.
They may lie to me a hundred times.
Let them!
But let me not fail to see
The truth in the eyes for once
Not lying to me.
Stanka Pencheva