събота, 18 октомври 2008 г.




Petia Dubarova
TIME
Ticking away the moments that make
Up a dull day
You fritter and waste the hours
In an off hand way

Kicking around on a piece of ground
In your home town
Waiting for someone or something
To show you the way

Tired of lying in the sunshine
Staying home to watch the rain
You are young and life is long
And there is time to kill today

And then one day you find ten
Years have got behind you
No one told you when to run,
You missed the starting gun

And you run and you run to catch up
With the sun, but it's sinking
And racing around to come up
Behind you again

The sun is the same in the
Relative way, but you're older
Shorter of breath and one day
Closer to death

Every year is getting shorter, never
Seem to find the time
Plans that either come to naught or
Half a page of scribbled lines

Hanging on in quiet desperation
Is the English way
The time is gone the song is over
Thought I'd something more to say.
ВРЕМЕ
Текат минути, часове и дни
В безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
Ти блъскаш свойте мисли посивели.
И чакаш някого. Но идва ден,
Когато по пътеки осветени,
От блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени
Ще спреш за миг внезапно покосен
От мисъл: Младостта е изживяна
И как ли ще признаеш ужасен
Пред себе си, че тя е пропиляна.
И истински все още неживял,
Денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
Със трескави ръце и ужас леден.
Към слънцето с пресъхнали очи,
Съсипан, прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи
И нищо ново няма да намериш,
Защото си съвсем обикновен човек
На средна възраст. Много скоро
Е може би и онзи страшен ден,
Когато смърт очите ще затвори.
Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
Загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
Ще търсиш, но във тебе като рана
Ще пари мисълта, че две неща
Не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
И времето назад да върнеш!
Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
Дотука спира моята следа,
А имах толкова много да ви кажа.
Петя Дубарова

Няма коментари: