сряда, 28 октомври 2009 г.

Kseniya Simonova is a Ukrainian artist who just won Ukraine's version of "America's Got Talent." She uses a giant light box, dramatic music, imagination and "sand painting" skills to interpret Germany's invasion and occupation of Ukraine during WWII.


Kseniya Simonova е украински художник, който току-що спечели украинската версия на "Америка's Got Talent". Тя използва гигантски светлина кутия, драматична музика, въображение и "живопис пясък" умения за тълкуване нахлуването на Германия и окупация на Украйна по време на Втората световна война.

четвъртък, 10 септември 2009 г.

Photobucket

Мамо...
И аз ще се завърна, както винаги.
И както винаги, най-неочаквано
прозореца ти ще изпълня в тъмното.
Не ставай изненадано от стола си,
не падай във ръцете ми —
погледай ме
и позволи ми да сваля палтото си.
Да насека дърва и във нозете ти
да коленича — да запаля печката.
Над куфара ми се склони усмихнато.
Над дрехите ми, книгите ми — мислите.
И докосни ги — моля те, — накарай ме
отново да обикна тежината им.
Не се страхувай — пристъпи в душата ми,
прозорците й избърши, пред някого
гостоприемно разтвори вратата й —
върни на огледалото й блясъка.
И изпълни й счупените съдове
със сребърната влага на очите си,
за да живея — за да нося винаги
във мислите си твоето присъствие.

Мамо,
не остарявай, моля те — и никога
не вярвай през деня на огледалото.
В очите ми се гледай непрекъснато.
Съпротивявай се срещу тъгата си.
За здравето си се бори отчаяно.
И защитавай — моля те, душата си
от бръчките, от пясъка на времето.
Не казвай, че е суета — понякога
си освежавай със червило устните...
И не умирай — заповядвам ти — до края.
До края съществувай във живота ми.
Явявай се в най-страшните ми сънища
със бялата си рокля — съзерцавай ме
чрез погледите на жените — тихите...
Да се обърна стреснато след някоя
и да те видя във дъжда —
в прозорците,
в балконите, в дърветата и в себе си.
Мамо.
Не ме изоставяй,
мамо.

Sea - by Vili

вторник, 14 юли 2009 г.

Photobucket

Честит Рожден Ден, мила Деси!!!

Ако би могло да се раздава
щастието с майчини ръце?!
Ако може да се подарява
малкото ,човешкото, сърце,
първа аз -повярвай скъпа моя -
моето със радост ще ти дам.
Нищо че без време ще изстине
огъня на моя слънчев плам.
Но със две сърца дали ще можеш
на Живота ти да устоиш?
Всичко двойно -двойно се тревожиш,
двойно да обичаш , да трептиш.
Двойна скръб и болка ще тежнеят,
като камъни във твойта гръд
Две слънца от вътре ще те греят
дали няма да те изгорят?!

Photobucket

За всичко онова, което е трябвало да направя-
а не съм направила...
За всичко онова, за което е трябвало да мисля –
а не съм мислила...
За всичко онова, което е трябвало да ти кажа –
а не съм ти казала...
те моля, дъще, да ми простиш...


Честит Празник!!!
С много обич - мама


Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.

Днес кърпих дрехите и сготвих, после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза: "Мамо,виж каква шега!"
Аз рекох: "Дъще,чакай малко...не сега".

Внимавах хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.

Животът кратък е,годините летят...
и изведнъж...
момиченцето пораснало е ...
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.

Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна, целувка за нощта -
това са вече минали неща.

Ръцете ми, заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен,муден,празен е денят...
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица,
които искаше ми ти с: "Мамо,моля!"

сряда, 8 юли 2009 г.

Photobucket
Photobucket
Photobucket
Photobucket
Photobucket
Photobucket
Photobucket