четвъртък, 29 април 2010 г.

For all my friends with love...




Friends Are Angels...

Our friends are like angels
Who brighten our days
In all kinds of wonderful
Magical ways

Their thoughtfulness comes
As a gift from above
And we feel we're surrounded
By warm, caring love

Like upside-down rainbows
Their smiles bring the sun
And they fill ho-hum moments
With laughter and fun

Friends are like angels
Without any wings
Blessing our lives
With the most precious things…

For all my friends with love...





четвъртък, 22 април 2010 г.

Пътека

Photobucket

Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.

Умореният ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.

Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!

Още крачка - и ето го края! -
Извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!

Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко... и всичко загубих -
няма щастие, щастие няма!

Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.

Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи.

Всеки огън гори-догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти - прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.

Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка.

...Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана...
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна...

Пеньо Пенев

вторник, 20 април 2010 г.

dream...

Photobucket

Една нощ сънувах сън…
Разхождах се с Бог по брега на морето,
А по небето проблясваха сцени от моят живот...
На всяка от тях имаше два чифта стъпки по пясъка.
Но за моя изненада забелязах,
че в много случаи по пътя ми имаше само един чифт стъпки.
Открих, че това се е случвало в най тежките случаи от моят живот...
Попитах Бога :
„Господи, ти ми беше казал, че след като веднъж реша да те следвам,ти винаги ще ходиш с мен... А сега установявам,
че през най мъчителните мигове от живота ми,
има само един чифт стъпки по моят път.
Не разбирам, защо си ме изоставил,
когато най силно съм се нуждаел от теб?”
Бог ми отвърна:
„Мое скъпо дете, никога не съм те изоставял в изпитанията.
Там, където виждаш само едни стъпки,
Аз те носех на ръце.....”